Мляко и млечни продукти – консумацията невъзможна!

Способността да преработваме лактозата (млечната захар, дизахарид) ни дава възможност да се насладим на вкусния и апетитен свят на млечните продукти. За хората с непоносимост към млякото, било то към лактозата и/или казеина в него, този свят остава табу, ако искат да са добре.

Сравнително късно в човешката еволюция пиенето на краве мляко намира широко разпространение. Това оказва влияние върху разпространението на гените, които правят консумацията му възможна. Така се оказва, че нивото на лактазата, ензимът, който ни дава възможност да преработваме лактозата, значително намалява с напредване на възрастта. В резултата на това възрастните развиват лактозна непоносимост. Плашещ факт е, че през последните десетилетия тя започва да се проявява във все по-ранна възраст (повече от 5% от децата имат такава по статистически данни). Според някои източници между 25 и 90% от населението на земята не е способно да преработва лактозата.

Лактозната непоносимост не рядко е срещана последица от нелекувана цьолиакия, тъй като ензимът лактаза, необходим за смилането на лактозата, е в областта на червата, която е увредена от глутена. Без лактаза, лактозата преминава непроменена в дебелото черво, където бактериите, които естествено живеят там, я метаболизират и в процеса произвеждат големи количества газове. Симптомите на непоносимост към лактоза включват подуване на корема, стомашни спазми, диария и метеоризъм и обикновено се появяват 30 минути до 2 часа след ядене или пиене на млечен продукт.

Лактозната непоносимост, свързана с цьолиакия, обикновено е временна, тъй като след въвеждане на безглутенова диета, червата започват да се лекуват. Въпреки това може да отнеме повече време и дори една- две години, докато производството на лактаза се върне към нормалното. Лактозната непоносимост се лекува чрез избягване на всички млечни продукти. Тя може да се появи в неочаквани източници, като пържени картофи, бисквитки, лекарства, за които не бихте помислили дори, че съдържат консервирано мляко, така че винаги проверявайте внимателно етикетите. Млечните продукти осигуряват много калций в диетата и ще трябва да ги замените с много нелактозни източници.

Нелактозни източници на калций:

  • ядки и семена – бадеми, лешници, бразилски орехи, орехи са с особено високо съдържание на калций; също и слънчогледовите и сусамовите семена.
  • сушени плодове – сушените плодове обикновено съдържат повече калций от повечето пресни плодове. Смокините са особено богат източник, но кайсиите, фурмите и сините сливи също осигуряват нелоши количества.
  • твърдо сирене – традиционно произведените, отлежали твърди сирена, като пармезан, съдържат само минимални количества лактоза и може да се понасят по-лесно. Обикновено не предизвикват никакви прояви на лактозна непоносимост
  • зеленолистни зеленчуци – като броколи, зеле, къдраво зеле и манголд са богати на калций, но избягвайте спанака, защото той съдържа трудно усвоим калций.

Любопитен факт е, че добре ферментиралите млечни продукти: кисело мляко, заквасена сметана, натуралните сирена…. като цяло не съдържат лактоза. Това се дължи на продължителния процес на ферментация – бактериите, отговорни за него, изконсумирват лактозата. Ферментацията прави млякото много по-лесно усвоимо за храносмилателната система на човека.

Някои хора, обаче проявяват непоносимост и към млечния протеин казеин. Поради неуспешното му усвояване в организма се натрупват казоморфини – пептиди, чиято структура е подобна на тази на морфина. Това обуславя и необходимостта от пълно изключване на млечните продукти от диетата на някои хора.

Като човек страдащ от няколко автоимунни заболявания, винаги са ми казвали, че глутена трябва да бъде изключен от менюто ми, но при мен се оказа, че не той е фактора, който обостря възпаленията ми. Затова не се предоверявайте. Повече за мен и пътя ми до установяване на непоносимостите ми можете да прочета в „За мен и моята мисия“ https://www.madebyradost-takisiyan.com/za-men-moyata-misiya/

С надлежните медицински тестове бе доказана моята непоносимост към лактозата и казеина в кравето и овчето мляко. Оказа се, че няма проблем да консумирам козе мляко. То съдържа много по-малко лактоза и друга форма на казеина. За разлика от кравето козето мляко не съдържа аглутинини. То съдържа само следи от алергичния протеин алфа-S1-казеин, който присъства в кравето мляко. Козето мляко е по-близо до човешкото, но и кравето, и козето мляко съдържат сходни нива на алергененния протеин – бета-лактоглобулин.

Независимо колко сигурни се чувствате, че попадате в категорията на хората с лактозна и/или казеинова непоносимост, най-добре е да си направите тест, за да сте напълно сигурни.