Автоимунните заболявания – системен лупус ериматозус (SLE), синдром на Рейно и кожен васкулит – са част от моя живот. За мен никога не е били вариант просто да потискам възпалителните реакции. Винаги съм се интересувала от причината за възникването. Вярвам и съм убедена, че храната и начина на живот дават възможност да бъде управлявано възпалението.
Както знаем, автоимунните заболявания са знак за неправилно функционираща имунна система. Нашите собствени имунни клетки и антитела спират да ни пазят от инфекции и започват погрешно да разпознават нормалните протеини като чужди натрапници и ги атакуват.
В търсене на своята истина съм събрала голям набор от книги, както можете да видите. Едни от първите ми придобивки са: Автоимунен палео протокол на д-р Сара Балантайн, GAPS – синдром на храносмилателната система и здравето на сърцето минава през устата на д-р Наташа Кембъл – Макбрайд. Последната е „Ключовият подход“ на Ребека Фет. За мен излишна информация няма. Извлякла съм ползите от различната информация в тях чрез личния си опит.
Днес сме свидетели на промяна на парадигмата в разбирането на автоимунните заболявания. Най-новите научни изследвания разкриват, че балансът на бактериите в микробиома на индивида може да има дълбоко въздействие върху възпаленията в тялото. Именно в тази посока книгата ясно и последователно ни показва как чревните микроорганизми влияят на автоимунните заболявания и как можем да впрегнем тази сила, за да спрем възпалението още при източника. До този момент Ключовият подход представлява единствената практическа програма, съставена на базата на последните научни данни за връзката между здравето на червата и автоимунни заболявания като артрит, псориазис, язвен колит и т.н.
Книгата на Ребека Фет ”Ключовият подход” акцентира върху промяната на микробиома за преодоляване на автоимунните заболявания.
До 70% от имунната система е локализирана в червата и това не е случайно, защото от там могат да проникнат в организма ни бактерии и инфекции. В тях живеят милиарди полезни бактерии, но има и милиони вредни. При нормални условия имунната система упражнява контрол върху вредните бактерии, но когато лигавицата на червата е увредена, милиони токсини проникват в организма ни и атакуват имунната система. В резултат тя мощно се активира и причинява системни възпаления и увреждания не само на червата, а и на кожата и ставите.
Безценна за мен беше информацията в тази книга, че не всеки пробиотик би подпомогнал микробиома ми в неговото възстановяване. Оказва се, че правилният може да превърне микробиома на един човек с автоимунни заболявания в близък до този на здрав човек. Само някои видове пробиотични бактерии могат да стимулират популацията на други важни бактерии, които има ключово значение за хората с автоимунни проблеми. Следните пробиотици се оказват особено важни за потискане на растежа на болестотворните бактерии: B. Breve, B. infantis, B. longum, B. rhamnosus. B. plantarum (стр.44 „Ключовият Подход“ Ребека Фет). Повече информация може да намерите в самата книгата.
Друг любопитен факт за мен беше, че мога да приемам като пребиотици: фибри от акация, гума гуар, хуск и др. Всъщност се оказва, че продукти, които използвам в безглутеновите печива, са полезни за микробиома. Бях предубедена към тях, но след като прочетох книгата, мнението ми се промени.
В страниците на „Ключовият Подход“ открих и, че всъщност сама съм стигнала до извода, че трябва да спазвам една балансирана нисковъглехидратна диета. В резултат на всички прочетени преди това книги съм си изградила режим , в който ограничавам приема на въглехидрати. Не се заблуждавайте, не спазвам кето режим. У нас не всеки ревматолог ще ви каже, че тези макронутриенти имат голяма роля за обостряне на възпаленията. Хроники за това могат да бъдат открити още в далечната 1922г. Точната причина защо тази диета е толкова ефикасна, не е установена, но явно бактериите в червата имат определяща роля. Голяма част от тях се нуждаят от въглехидрати, за да се размножават и да увеличават популацията си.
Аз избягвам дизахаридите – лактозата в млякото, захарозата, но хапвам плодове и мед. Приемам витамин В12, С, D, А, защото имат противовъзпалително действие. Също така и минералите: цинк, хром, манган. Те имат същото въздействие.
С цел ограничаване на въглехидратите, съм изключила и храните от сем. Картофови, с изключение на патладжана. За това мое решение повлияха и тестовете за хранителен интолеранс, които съм си правила (на тях ще се спра в някоя друга тема).
В книгата може да бъде открита информация и защо трябва да се внимава с наситените мазнини, когато страдате от автоимунни заболявания.
Една теза, която се защитава от поддръжниците на палеодиетата, че и безглутеновите зърнени храни и бобовите могат да увредят чревната лигавица. Поради това трябва да бъдат избягвани от хората с автоимунни заболявания. Ребека Фет оборва това твърдение, но както и други автори, посочва, че има убедителни доказателства в подкрепа на това твърдение за: царевицата, соята, фъстъците, киноата, картофите. Те не само са богати на нишесте, но и на „антинутриенти“. Това са т.нар. лектини, сапонини и гликоалкалоиди. Те са средства за защита на растенията срещу натрапници и вредители. Следва да отбележим, че бактериите в нашите черва също попадат в тази категория. За тях ще посветя отделни теми, защото познаването им ми позволи да регулирам проблемите с бъбреците, които имах след раждането на сина ми.
Не на последно място ще отбележа, че аз не съм лекар. Тук споделям своя опит и знания. Нашите избори могат да са неподозирано мощни средства в борбата ни за един нормален и пълноценен живот.
