„Нека храната бъде твоето лекарство и лекарството твоя храна.“
„Ако можем да дадем на всеки точното количество храна и физическо натоварване, нито по-малко, нито повече, това би бил най-сигурния път към добро здраве.“
„Всичко прекалено е противоестествено.“
„Всички болести започват в червата.“
Хипократ
Толкова често говоря за своите навици, че имам чувството, че ще ви досадя. Обаче, след разговори с различни хора си припомням, че ако искам да вдъхновя дори още един човек, то той е добре да види, да чуе, да пробва, да куса, да направи, да приготви, да се наслади … на нещото, било то рецепта, резултат, ястие, пример или дори добър навик.
Преди 4 години приятелка ме запали по спорта, по лекотата просто да се движа. От тогава спортните активности са част от моето ежедневие. Не, не ме разбирайте погрешно! Не стана като с магическа пръчка. Изграждането на навик отнема време. Обичам да си повтарям „правя го за себе си, за здравето си“ и си пазя снимки как са изглеждали крайниците ми „преди“ и „след“. Спортът ми помага да подобрявам кръвообращението си и подвижността си.Да виждам, да усещам резултата от усилията си е най-стимулиращото за мен.
Всяко начало е трудно. Трябва време, търпение, подкрепа, любов и упоритост да опитваме отново и отново.
Спортът не се изчерпва само със силови тренировки. Той предлага стотици възможности като: аеробика, пилатес, стречинг, спортно ходене и пр. Възползвайте се от тях и се движете. Намерете своя и се забавлявайте.
Убедена съм, че сте чували колко е полезно движението за тялото ни, за здравето ни. Сигурно много пъти сте си обещавали да започнете да спортувате, буквално от утре, но…. „Ние не сме родени, за да седим… родени сме, за да се движим, да се движим често“ (д-р Карл Леви).Научно е доказано, че една 40-минутна активност на ден, разбита на 2 промеждутъка например, е напълно достатъчна съществено да удължи живота на един човек и да го направи по-здрав, независимо от теглото. Най-вълнуващи са резултатите, които показват, че благодарение на физическата активност се променя генетиката на човека, като се активира един феномен, наречен „генна експресия“ – минаването в „активно“ състояние на едни гени, и в състояние „на покой“ на други. Изследователи са открили, че двигателното натоварване оказва положително влияние върху генетичната експресия по отношение регулирането на нивата на кръвната захар, преработката на храната, усвояването и разграждането на мазнините и като цяло регулира нашия метаболизъм.
За мен комбинацията от балансирано хранене и спорт е източник на здраве. Здравето, което ми дава крила, за да постигам мечтите си. Вярвам, че всеки може да внесе промяна в живота си дори с една 20- или 30-минутна разходка. Да, всяко начало е трудно, но примирението не води до нищо добро. Повтаряйте си, че няма начин да няма начин! Отворете съзнанието си и не спирайте да опитвате!
Тялото ни е система и хранителния режим е неминуемо свързан с активиране и поддържане на мускулите. Влизането във форма, било то физическа или здравословна, е свързано с две неща: хранене и активност (независимо каква).
Четейки написаното от мен сигурно си мислите, че тренировките са най-важните. Грешите! Да, те са важни, но храненето е най-важното. Но храната не е само количество, а и качество. Поглеждайки назад през годините, мога да кажа, че съм минала през какви ли не диети и крайности: веганство, палео режим, вегетарианство, гладуване … дълго време живеех със заблудата, че щом съм слаба, то съм и здрава. Повярвайте ми, когато тежах 40кг, бях и най-болна. По време на втората си бременност започнах да се придържам към балансираното хранене на диета Зоната. И към днешна дата е така, но никога не съм била стриктна. Моята слабост си остават веган десертите, а денят ми започва с чаша вода с ябълков оцет. За мен това е верния път, защото виждам резултатите от него. Обаче, това е моя опит и винаги ще казвам, че човек трябва да се вслушва в тялото си. Да се храни и тренира според целите си. Защото не винаги режима на един ще доведе до същите резултати при друг.
Не вярвам на всички принципи, на които с основава диета Зоната. И извън моето меню си остават рафинираните продукти, всички видове захар (с изключение на меда), червения пипер, продуктите от краве мляко (лактозата в кравето мляко е проблемна за мен), а глутен хапвам рядко. Адаптирам храната си по моя вкус, защото не искам да пия лекарства. Не бих хапвала нещо само защото някой така казва. Не го правете и вие. Затова не съм 100% зоново хранеща се. Храня се без да изпитвам лишения от вкусовете, които обичам. В крайна сметка „забраненото“ е най-вкусно и съзнанието ни неминуемо се изпълва от мисъл за него. Днес хапвам дори повече от преди – по-големи, по-добре овкусени и по-богати на макронутриенти ястия. Подправките се оказаха тайната към подобряване вкусовете на храната и затова си имам билкова градинка, в която има и редица подправки. Подбирам внимателно и мазнините, които влагам в храната. Да се приготвят невероятно вкусни ястия, десерти, печива … без лишения е напълно възможно.
Човешкото тяло е много мъдро и нерядко прави неща, които дори не разбираме, но са за наше добро. Да се вслушваме с него е проява на себеуважение. Да се грижим за себе си с любов и разбиране е най-доброто, което можем да направим за себе си.
Да хапвам вкусно е моята слабост. А как обичам да експериментирам с храната. Споделям с вас за своята промяна и поради още една причина. Питали сте ме „дали ям нещата, които споделям“. Част от тях приготвям за мен и семейството си, а друга – за хора с непоносимости или просто хранещи се по определен режим.
Но да се върна към споделянето …. Малкият ми син стана на 10 месеца и едва 40 дни след раждането му спортът се върна в ежедневието ми (по време на бременността не съм тренирала изобщо). Начина си на хранене съм променяла. Обаче, количеството храна, от което имах нужда, драстично намаля. Така 10 месеца по-късно съм една щастлива, енергична съпруга и майка, която се гони с децата.
Стрелец съм до мозъка на костите си – голям инат J. Тренирам минимум 6 дни в седмицата каквото и да се случи. Не правя и компромис с храната. От двора през кухнята до трапезата е моя постулат. Вярвам, че няма невъзможни неща. Бебо може да се буди, баткото може да е болен, но няма какво да ме спре. Винаги съм се притеснявала дали ще се справя с две деца, но мисията се оказа възможна.
Да, вярно е, че да си приготвяш домашна храна отнема време и организация. Не е като да си поръчаш храна по телефона или да си вземеш готвено за вкъщи… ох, ами пица. Обаче, с желание и добра организация всичко се постига. Защо ли? Защото да си слаб не е най-важното, но да се здрав – е! Позитивното отношение към себе си трябва да е в основата на всичко. Не изпадайте в крайности.
В крайна сметка това, което правим, за да живеем и функционираме е да се храним, но начина по който го правим – количество и качество на храната – е от голямо значение.
И ако в момента четете написаното от мен и не се чувствате добре в собственото си тяло? Значи ви е време за промяна. Направете я! Направете я за себе си! Борете се за здравето си, докато слушате тялото си!
В тази публикация споделям личния си опит и наблюдения. Имайте предвид, че не съм лекар. Консултирайте се с такъв преди да вземете решение за здравето си.
С радост, Радост
