Ох, тази оксалова киселина. Научих за нея по трудния начин. Явно при мен нещата все така се случват.
Докато бях бременна синът ми обичаше да лежи върху десния ми бъбрек. Това ми причиняваше не просто дискомфорт, а тежест и болка. След раждането тежестта остана – на моменти се засилваше, на моменти отслабваше. Установи се, че имам калцификация на пирамидите на десния бъбрек. Това не било болест ми каза нефролога, а симптом – симптом на заболяването системен лупус. Обяснение за причината не получих. Консултирах се с втори нефролог и диагнозата нефрокалциноза, калцификация или калцификация на бъбреците се потвърди. Това е отлагане в бъбречните тъкани на калций под формата на негови неразтворими соли (оксалат и фосфат).
Никога не съм можела да приема отговора: „Имате лупус! На него се дължи!“. Така отново тръгнах да търся причината. Имах нужда да намеря отговор за себе си и да открия начина тази тежест в десния бъбрек да изчезне без медикаменти.
Ежедневните крадци на микронутриенти, или т.нар антинутриенти, намаляват драстично нивата на микронутриентите в организма ни. Такива са захарта, високофруктозния царевичен сироп сами по себе си са такива крадци. Пшеницата от своя страна съдържа три. Това са оксаловата киселина, фитиновата киселина, лектините. Соята пък съдържа четири: оксаловата киселина, фитиновата киселина, лектините и трипсин инхибитори.
Антинутриентите се откриват в почти всички храни и на практика е трудно да бъдат изключени от менюто ни. Те се съдържат и в някои от най-здравословните и богати на микронутриенти храни, като къдраво зеле, чиа, ядки, сладки картофи….. има методи на приготвяне, които ни дават възможност да намалим количеството на тези крадци. Така те правят храната по-безопасна.
Ще се спра на оксаловата киселина (оксалати) днес.
„Знаете ли, че вашето сутрешно зелено смути може да води към остеопороза, високо кръвно налягане или камъни в бъбреците? Вярно е. виновни са суровите зеленолистни зеленчуци. Както при фитиновата киселина, оксалантната също се свързва със специфични микронутриенти в червата. Оксалатите в храната ви се свързват с калция, магнезия и жлязото от същата тази храна и блокират усвояването им. В случая на спанака това води до остатък от едва 2 и 10 процента съответно от този привидно богат източник на желязо и калций и намалява усвояването на магнезия с до 35 процента.“ Именно тази способност на оксалатите води до образуване на камъни в бъбреците „от калциев оксалат, кристализирала оксалова киселина, свързана с калций“.
Прочитайки тези редове от книгата „Чудото на микронутриентите“ на д-р Джейсън Калтън ми стана любопитно да науча повече за оксалатите и тяхното въздействие.
При консумация на храни, съдържащи оксалати, те се свързват с калция в стомашно-чревния тракт и обикновено напускат тялото чрез урината или изпражненията. При някои хора обаче калциевите оксалати могат да останат в бъбреците и да доведат до образуване на камъни. Има много видове камъни в бъбреците, но в 80% от случаите те биват калциево-оксалатни.
Ако сте изложени на по-висок риск от хранителни дефицити (особено минерали), препоръчваме минимален или никакъв прием на оксалати. Тъй като оксалатите се свързват с минерали, ако вече имате недостиг на калций, цинк или магнезий, редовното консумиране на много храни с високо съдържание на оксалати може да влоши и задълбочи дефицита.
Богати на оксалати са: спанакът, пшеницата, ревенът (особено листата му и затова са токсични), манголдът, ядките, фъстъченото масло, елда, цвеклото, бобовите храни. В по-малки количества се откриват с киноата, сладките картофи, целината, соята, белите картофи, бамята, доматите, морковите.
Според проучване, публикувано в Journal of agricultural and Food Chemistry, „вареното значително намалява съдържанието на водноразтворими оксалати с 30 до 87 процента и е по-ефективно от готвенето на пара (5 до 53 процента) и печенето (само картофите не губят окслатите си)“.
Когато прочетох цвеклото в списъка с храните, които са богати на оксалати, се замислих, че има дни, в които може да съм изяждала по един килограм от него. Обичам го този зеленчук – на резенчета с малко хималайска сол и босилек.
Никъде не прочетох за конкретна връзка между оксалатаите и моя проблем с калцификацията. Самият факт, че те блокират усвояването на калция, за мен беше достатъчен да си направя експеримент – да приложа диета с изключване.
Изводът, до който достигнах от нея е, че пълното елиминиране или консумирането на печено/варено цвекло, води до отшумяване и пълно изчезване на чувството за тежест е десния бъбрек при мен. И до ден днешен продължавам да изяждам по 5-6кг цвекло на седмица през зимните месеци. Просто го обработвам термично и пак му се наслаждавам с огромно удоволствие.
Споделям това относно цвекло, защото в сравнение с другите култури, които са богати на оксалова киселина, него консумирам в най-големи количества. Същите начини на обработка прилагам и спрямо останалите, обаче.
Не на последно място ще отбележа, че аз не съм лекар. Тук споделям своя опит и знания. Нашите избори могат да са неподозирано мощни средства в борбата ни за един нормален и пълноценен живот. Консултирайте се с лекар преди да предприемете промяна в начина си на хранене.
Източници:
„Чудото на микронутриентите“ на д-р Джейсън Калтън и Мира Калтън;
„Истинската храна“ от д-р Марк Хаймън;
„Спектърът на възпалението“ от д-р Уил Коул;
„Автоимунен палео протокол“ от д-р Сара Балантайн;
„Как работи храната“ от Джоел Леви и Джини Смит;