Здравейте, аз съм Радост!
Добре дошли в моя сайт Takisiyan made by Radost
Моята мисия е да достигна до повече хора с осъзнато и отговорно отношение към храната. Хора с автоимунни заболявания, като SLE, синдром на Райно, васкулит. Хора с непоносимости. Хора, с които да споделям своя опит и на които да помогна да преоткрият любовта към вкусната, здравословна домашна храна.
Силно вярвам, че няма един-единствен начин на хранене, който да пасва на всички, но ако моите рецепти и това, което аз съм преживяла, може да бъдат полезни поне на един човек, то блогът ми ще се изпълни със смисъл.
Като дете обичах да гледам как баба точи кори, как меси пити, но най-вече уханието на топъл хляб и тиквеник. Израснала съм в семейство с класически подход към храната, т.е. храната си е храна и с нея не се експериментира. Баща ми правеше най-вкусните картофки. Толкова простичко приготвени – печени с чесънче, но и днес устата ми се изпълва със слюнка при мисълта за тях.
Виждането ми за храната започна да се променя през 2003г, когато бях диагностицирана със Синдром на Рейно. Това е автоимунно заболяване, при което се засяга кръвообращението. От 2005г. започна вегетарианския период в моя живот. Така поставих началото на един дълъг път с много поврати. През 2012г. започна моя вегански период. Хранех се с 100% растителна храна. През 2014г здравословното ми състояние се влоши рязко. В резултат бях диагностицирана със Системен лупус Ериматодес. Това сложи крайна на веганския ми период. Върнах се към вегетарианството. Здравословното ми състояние се стабилизира. През 2020г забременях и … неистов глад за суджук. Домашен тънко нарязан. Благодарение на моя син проядох месо. Това доведе до преодоляване на левкоцито- и лимфоцито-пенията, с които дълги години се борих. След раждането на сина ми се върнах към вегетарианството. Дори и лекото захлаждане се оказва фатално за мен и веднага се отразява на здравословното ми състояние.Появиха васкулитни изменения по пръстите на долните и горните ми крайници. В резултат бях диагностицирана с кожен васкулит.
Години наред се борих да открия своето равновесие и да възстановя здравето си. Беше дошло времето, в което трябваше да се изправя лице в лице с факта, че може да се храня здравословно, но все пак не съм здрава. Нещо в системата, наречена тяло, не функционираше правилно. Така поставих началото на моето задълбочено проучване в местни и чуждестранни сайтове и литература. Започнах да тренирам, за да подобря кръвообращението си. Направих си нужните изследвания за непоносимости и установих, че имам такава към лактозата и казеина, яйчния белтък, смокини, червен пипер и редица консерванти. Напълно изключих тези храни от менюто си. А така обичам смокини…. Нямам непоносимост към глутен, но го включвам внимателно в режима си на хранене. Това ми помогна да разбера как да възстановя организма си и ме накара да се почувствам отново силна, независима и можеща. Разбира се, изцяло под контрола на моя ревматолог.
Обичам природата. Тя ме зарежда с вътрешна хармония. В нея намирам своя баланс. Поради факторът Системен лупус предпочитам планината. За съжаление, през август 2022г в стремежа си да покоря връх Ботев, паднах. Ударих си главата и кръста върху камъни. В резултат имам увреждане на нерви на четвърти и пети прешлен, загуба на чувствителност на сетивни нерви на десния крак. Отне ми време да се възстановя.
Днес живея в малко китно селце в близост до Велико Търново. Имам прекрасен съпруг, който ме подкрепя, и двугодишен любознателен син. Къщата ни е с двор около 2дка, в който си отглеждаме различни зеленчуци, плодни дръвчета и лози.
Сега пак се усещам овладяна и в хармония със себе си. Знам, че дължа това на минимално количество лекарства и един възможно най-здравословен, поне за мен, начин на живот.
Вярвам, че ако подхранвам тялото си с полезни и качествени хранителни лекарства, то това ще ми даде шанс и възможност да изживея живота си по-пълноценно, въпреки заболяванията, които имам.